Ако трябва да бъдем напълно честни, Черноморският лозаро-винарски регион включва прекалено много микроклимати в себе си, затова единственото, което можем да кажем със сигурност е, че тук се получават едни от най-добрите бели вина в България, особено в северната му част.
По целият път от Велики Преслав до границата с Турция обаче, ще открием отличен димят.
Димятът е един от най-старите български сортове, далечен роднина с добре познатото ни Шардоне. Лек и омайващ, с богати, но дискретни аромати, този сорт произвежда някои от най-свежите, но и срамежливи вина в България. Легендата го свързва с Кера Тамара, сестра на цар Иван Александър, която сключва династичен брак със султан Мурад, за да укрепи мира между Българското царство и Османската империя. По целия път до Бурса тя плакала от мъка, а от сълзите й поникнала лоза, която давала нежно, ароматно и завладяващо вино.
“Когато ти заплакваше в ръцете ми / животът ми приличаше на щастие”, ще напише много по-късно черноморският поет ХРИСТО ФОТЕВ.
Освен димят, важни сортове са също варненският мискет, наскоро възроденият сорт Гергана и грузинският сорт ркацители, един от най-засажданите в България.
Тук е и родното място на професионалното винопроизводство в България – резиденция Евксиноград. Бившата княжеска, впоследствие царска, а сетне и до днес – правителствена резиденция, произвежда особено интересни вина, като най-голяма гордост са техният врачански мискет и дестилатът от димят. От 1891 г., когато е първата произведена реколта, та до днес, тук може да изживее онзи класически западноевропейски винен сън от туристическите сайтове.
Южното Черноморие е значително по-топло, но интересните неща при него до голяма степен съвпадат с района на Сакар, а за него – другата седмица.
Обръщаме внимание на някои от вината в нашата селекция – прекрасните Гергана и розе от Евмолпия на изба Tsarev Brod winery, вълшебният купаж на Pink Pelican от ркацители и фетяска алба, както и на отличните варненски и врачански мискет на изба Staro Oryahovo Winery.